Правилник на Арбитражния съд при Българска стопанска камара

I. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Арбитражен съд

Чл. 1. (1) Арбитражният съд при Българската стопанска камара (АС при БСК) е независима правораздавателна институция. Организацията на АС при БСК и статутът на члено­вете на арбитражната колегия се определят с устав.

(2) АС при БСК разглежда и решава граждански и търговски спорове в рамките на разрешената от ГПК компетентност, включително и спорове по интелектуална собственост, спорове за попълване на празноти в договор или приспособяването му към нови обстоятелства. АС при БСК посредничи при разрешаване на спорове, които са възникнали или могат да възникнат между страните.

(3) Спорове за вещни права или владение върху недвижими имоти, както спорове по трудови правоотношения не могат да бъдат предмет на разглеждане и разреша­ване от съда.

Основания за компетентността на Арбитражния съд

Чл. 2. (1) АС при БСК разглежда споровете, съгласно чл.1, ал.2, когато споразумение пред­вижда арбитраж или някоя от страните поиска спора да се разреши от АС при БСК и ответната страна не възрази в срока, даден и за отговор.

(2) АС при БСК провежда посредничество по реда на чл.7 и следващите.

Арбитражно споразумение и споразумение за посредничество

Чл. 3. (1) Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на АС при БСК разрешаването на спор между тях по договорно или извъндоговорно правоотно­шение.

(2) Споразумението за посредничество е съгласието на страните за разрешаване чрез посредничество на спорове, които са възникнали или могат да възникнат между тях.

(3) Арбитражното споразумение и споразумението за посредничество могат да бъдат самостоятелен договор или клауза в договора (арбитражна клауза/ клауза за по­средничество), по изпълнението на който е възникнал или може да възникне спор.

(4) Арбитражното споразумение и споразумението за посредничество, включени като клауза в договор, са независими от другото съдържание на договора. Нищожност­та на договора не означава недействителност на съдържащото се в него арбитраж­но споразумение или споразумение за посредничество.

(5) Страна, която знае, че не е било спазено изискване, предвидено в арбитражното споразумение или в споразумението за посредничество и въпреки това продължи

да участва в арбитражното производство или в посредничеството, без да възрази в първото по делото заседание или при започване на посредничеството, не може да се позовава на нарушението.

Допустимост на арбитражното производство

Чл. 4. Арбитражното производство може да бъде започнато, дори ако по същия спор и между същите страни има висящо дело пред съд или пред друг арбитраж.

Процедура

Чл. 5. (1) Ако страните не уговорят друго, съгласието им да възложат спора на АС при БСК означава съгласие той да се разгледа и разреши според разпоредбите а този пра­вилник.

(2) Страните могат да се споразумеят за процедурата, която АС при БСК трябва да спазва при водене на делото, доколкото тя не влиза в противоречие с императивни­те норми на приложимия за арбитража закон или на принципите на този правилник.

(3) По въпроси, неуредени в приложимия за арбитража закон, от този правилник или от споразумението на страните, решаващият орган процедира според неговата въ­трешна убеденост, ръководейки се от принципите на правото, естеството на арби­тража и предмета на спора, като при всички случаи обезпечава равна възможност на всяка от страните за защита на нейните права и интереси.

Конфиденциалност

Чл. 6. (1) Арбитрите, посредниците и страните, които участват в производството, са длъжни да пазят в тайна сведенията, които им стават известни при арбитрирането или по­средничеството. Всички протоколи, записки, доклади и други документи, получени от посредник или арбитър в това им качество, са поверителни.

(2) При приключване на производството, ако друго не е уговорено, страните имат право да получат обратно документите и другите доказателства, без да са правени копия от тях, при условие, че това е изрично заявено при представянето им. В съставеното досие се съхраняват само материали, които не съдържат сведения, които могат да представляват търговска или служебна тайна за участниците в про­изводството.

II. ПРАВИЛА ЗА ПОСРЕДНИЧЕСТВО

Начало на посредничеството

Чл. 7. (1) Когато страните, чрез споразумение са предвидили посредничество или отнася­не на съществуващи или бъдещи спорове за посредничество се приема, че те са направили настоящия правилник част от тяхното споразумение. Всяка страна по спор може да започне посредничество чрез молба за посредничество до АС при БСК, или споразумение за посредничество, или чрез съгласие за посредничество по спор, който е бил предаден за разрешаване от арбитраж или съд.

 (2) Молбата, както и споразумението за посредничество, трябва да съдържат:

1. посочване на арбитражния съд;

2. имената, адресите, телефоните и другите средства за връзка със страните по спора, както и на техните представители, ако има такива;

3. кратко представяне на естеството на спора;

4. документ за внесена такса за посредничество по тарифата за дължимите арби­тражни такси и разноски по спорове пред АС при БСК.

(3) Към молбата за посредничество следва да се приложи копие от споразумението за посредничество.

(4) Неприлагане на споразумението за посредничество не е пречка за започване на процедурата по посредничество.

Определяне на посредника

Чл. 8. Ако споразумението на страните посочва посредник или процедура за назначаване на посредник, те се спазват, ако са приемливи за АС при БСК. При липса на та­кова споразумение, АС при БСК назначава посредник от списъка на посредници. По правило се назначава един посредник, освен ако страните или съдът прецени друго. Всяко лице, назначено за посредник е длъжно да разкрие пред съда всяко обстоятелство, което може да засегне неговата безпристрастност. При получаване на такава информация, АС при БСК я съобщава на страните.

Представителство на страните

Чл. 9. Страните могат да се представляват или да бъдат подпомагани при срещите с по­средника.

Избор на правила

Чл. 10. Посредничеството трябва да бъде проведено по начин, уговорен от страните и при­емлив от АС при БСК. В случай, че няма уговорка, посредникът действа в съответ­ствие с настоящите правила.

Провеждане на посредничеството

Чл. 11. (1) Посредникът е свободен да се среща с всяка от страните поотделно. Информаци­ята, която той получава от срещите не трябва да бъде разкривана пред другата страна, освен ако не е овластен за това.

(2) Веднага след определянето му, посредникът, съгласувано със страните, изработ­ва график за представяне от страните на кратка история на спора, както и друга информация и материали, които са необходими за разрешаването му чрез посред­ничество.

(3) В двуседмичен срок от запознаването със спора и получаването на материалите по него, посредникът насрочва съвместна среща. На нея страните могат да предста­вят доказателства.5

 (4) На съвместната среща посредникът изяснява процедурата, която ще се следва за разрешаване на спора.

(5) Всяка от страните по спора представя своето виждане, позовава се на доказател­ствата, заявява какво иска да бъде постигнато и по какъв начин следва да стане това.

(6) В случай, че обсъждането стигне до фаза, при която сближаването на вижданията е затруднено, посредникът предлага отделни срещи с всяка от страните, след което може да свика нова съвместна среща.

Чл. 12. (1) Посредникът се стреми да сближи позициите на страните, с цел да постигнат спора­зумение. За целта той трябва да търси и предлага решение на спорните въпроси по начин, който смята за най-подходящ, като отчита интересите на всяка от страните.

(2) По съгласие на страните, посредникът може да се консултира с вещо лице по въ­проси, които изискват специални познания.

(3) В случай, че не може да се стигне до споразумение, посредникът предлага спорът да се разреши по пътя на арбитража. Само при писмено съгласие на страните, за наличието на което АС при БСК следи служебно, посредникът може да участва при разрешаване на арбитражния спор еднолично или в арбитражен състав. Той може да участва еднолично, ако е включен в листата на арбитрите.

Приключване на посредничеството

Чл. 13. (1) Посредничеството приключва:

1. със споразумение между страните, което има силата на извънсъдебна спогодба;

2. по преценка на посредника, направена по всяко време, че по-нататъшни усилия не биха довели до напредък и разрешаване на спора;

(2) В случай, че посредничеството не даде резултат, посредникът съставя протокол, в който се посочват само страните, предмета на посредничеството и обстоятелство­то, че не се е стигнало до споразумение.

(3) С приключване на посредничеството посредникът отбелязва в нарочна книга резул­татите от него. Всяка от страните получава копие от постигнатото споразумение, ако се е стигнало до такова.

Такси

Чл. 14. Ако друго не е уговорено между страните, таксите за посредничество, както и дру­гите разходи, се поемат по равно от страните.

Стандартна клауза за посредничество

Чл. 15. Ако възникне спор при сключването или изпълнението на настоящия договор, стра­ните се съгласяват да разрешат спора чрез посредничеството на АС при БСК съ­образно неговия правилник, преди да се прибегне към арбитраж към същия или друг съд за разрешаването на спора.

III ПРАВИЛА ЗА АРБИТРАЖНО ПРОИЗВОДСТВО

Предявяване на иск

Чл. 16. (1) Арбитражното производство започва с подаване на искова молба. Преписи от иско­вата молба, приложенията към нея и отговорът с приложенията, трябва да бъдат представени в толкова екземпляра, че всяка от страните в процеса да разполага с тях, а АС при БСК - с два екземпляра.

(2) Исковата молба се смята за подадена в деня, в който постъпи в секретариата на АС при БСК.

(3) С получените материали АС при БСК комплектува дело и резервно дело. След при­ключването на спора, представените документи се връщат на страните, ако бъдат поискани.

Съдържание на исковата молба

Чл. 17. (1) Исковата молба трябва да бъде на български език и да съдържа:

1. посочване на Арбитражния съд;

2. наименованието, седалището и адреса на ищеца и на ответника, евентуално те­лефоните и другите средства за връзка със страните по спора и с представителя на ищеца;

3. цената на иска когато е оценяем.

4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

5. в какво се състои искането (петитума);

6. доказателства в подкрепа на иска;

7. името на арбитъра и на резервния арбитър или искане те да бъдат назначени от председателя на съда;

8. документ за платена арбитражна такса и депозит за разноски;

9. опис на документите, приложени към исковата молба;

10. подпис на ищеца или на негов представител.

(2) Към исковата молба следва да бъдат приложени: арбитражното споразумение, писмени доказателства в подкрепа на иска, както и доказателства за идентифика­ция и представителна власт. Както и преписи от исковата молба и приложените писмени доказателства според броя на ответниците.

(3) Неприлагането на арбитражно споразумение не е пречка за образуване на делото.

Цена на иска

Чл. 18. (1) Цената на иска е равна на паричната сума или стойността на правата, които се претендират.

(2) При установителни или конститутивни искове, цената на иска е равна на стой­ността на предмета на правоотношението към момента на предявяване на иска, а при искове за действие или бездействие - на размера на заявения имуществен интерес на ищеца.

 (3) При обективно съединяване на искове цената на всеки иск се сочи поотделно. В този случай арбитражната такса се определя въз основа на общата сума на исковете.

(4) При искове с неопределена или неправилно определена цена, както и при неоценя­еми искове, председателят определя дължимата арбитражна такса.

Проверка на компетентността на Арбитражния съд

Чл. 19. (1) Ако ищецът не се позовава на арбитражно споразумение или не го представя, секре­тариатът на съда го поканва в едноседмичен срок да го представи или да заяви, че желае да бъде връчен препис от исковата молба на ответника. Същата покана се отправя, ако председателят на съда установи, че представеното арбитражно спора­зумение не обосновава компетентността на АС при БСК. Покана не се изпраща, ако арбитражното споразумение се отнася до спор, който съгласно чл. 1, ал. 3 не може да бъде предмет на арбитраж.

(2) Възражението, че АС при БСК не е компетентен, трябва да се направи най-късно с отговора на исковата молба или ако няма отговор - в първото по делото заседание.

(3) Решаващият състав може да уважи закъсняло възражение за компетентност, ако има уважителна причина за закъснението.

Възражение за некомпетентност

Чл. 20. (1) Възражението за некомпетентност се разглежда от решаващия състав и той се про­изнася по него с определение, освен ако разрешаването на този спор е обусловено от разрешаването на спора по съществото на делото.

(2) Когато бъде поставен въпрос, който е извън компетентността на АС при БСК, възра­жението за некомпетентност трябва да бъде направено веднага.

(3) Ако решаващият състав отхвърли възражението за некомпетентност, арбитражно­то производство се провежда, въпреки че ответникът отказва или се въздържа да вземе участие в него.

Недостатъци на исковата молба

Чл. 21. (1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 8 и 10, секретариатът съобщава това обстоятелство на ищеца и дава срок за отстраняване на недостатъците. Срокът не може да бъде по-дълъг от 2 сед­мици, освен по международни дела, когато максималният срок за отстраня­ване на недостатъците се удвоява. Той започва да тече от датата на получаване на съобщението. До отстраняване на недостатъците делото е без движение. Ако адресът на ищеца не е посочен и не е известен на арбитражния съд, съобще- нието за отстраняване на недостатъците се прави чрез поставяне на обявление на определено място/ до входа на АС при БСК/ в продължение на една седмица.

(2) Ако ищецът не отстрани своевременно недостатъците в исковата молба, исковата молба заедно с приложенията към нея му се връща с разпореждане на председателя на Арбитражния съд при БСК. Ищецът може да направи възражение срещу разпореждането за връщане в 7 дневен срок от получаването му. Възра­жението на ищеца се разглежда от тричленен състав от арбитри определени от председателя.

(3) По същият начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забе­лежат по време на арбитражното производство.

(4) Поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването.

Отговор на исковата молба

Чл. 22. (1) След получаване на редовна искова молба, секретариатът уведомява ответника, като му изпраща препис от исковата молба с приложенията и листата на арбитраж­ната колегия. Заедно с това секретариатът съобщава на ответника, че в двуседми­чен срок от получаването на материалите / или 4 седмичен ако страна по делото има местожителство или седалище извън България/, следва да даде отговор и да представи съответните доказателства.

(2) В срока по предходната алинея ответникът следва да съобщи имената на избрания от него арбитър и резервен арбитър или да предостави това на председателя на съда.

(3) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск или възражение за прихващане, ако спорът относно претендираното право е от компетентността на АС при БСК. За насрещния иск се прилагат изискванията, които важат за първоначал­ния иск. Ако насрещното право е установено със сила на присъдено нещо или не се оспорва от ищеца, то може да бъде предявено и по-късно.

(4) Неподаването на отговор не означава признание на иска.

Представяне на документи

Чл. 23. (1) В секретариата на съда остават на съхранение само тези документи, които съдър­жат основната информация за страните по спора, исковата молба, постановените решения и определения по делото. Те се съхраняват в течение на 5 години, с из­ключение на решението или определението, което слага край на спора, които се съхраняват 50 години.

(2) С получените материали АС при БСК комплектува дело и резервно дело. След при­ключването на спора представените документи се връщат на страните, ако бъдат поискани.

(3) Посочените по чл. 17, ал.2 документи се представят на български език. Писмените доказателства се представят в оригинал, придружени с превод на български език.

В случай, че не се представя превод на документа, той се превежда за сметка на страната, която го представя. Председателят на съда, съответно решаващият със­тав, може да реши, че не е необходим превод.

Изпращане и връчване на документи

Чл. 24. (1) Секретариатът на съда изпраща на страните всички отнасящи се до тях материали, съобщения и призовки на посочените от тях адреси в тридневен срок от получа­ването им.

(2) Исковата молба, отговорът на иска, арбитражните решения и определения се из­пращат по пощата или чрез куриерска услуга на лице, вписано в публичния ре­гистър за оператори на неуниверсални пощенски услуги, с препоръчана пратка с обратна разписка. По искане на страната арбитражният съд може да разпореди съобщенията да се връчат чрез частен съдебен изпълнител. Разноските на частния съдебен изпълнител са за сметка на страната. Когато съобщението не е връчено по друг начин, арбитражният съд може по изключение да разпореди връчването да стане от секретаря на съда по телефона, телефакса или на посочен от страната електронен адрес.

(3) Връчителят трябва да удостовери с подписа си датата и начина на връчване, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва качеството на лицето, на което е връчено съобщението. Получателят трябва да удостовери с подписа си, че е получил съобщението или пратката. Отказът да се получи съобщението се удостоверява с подписа на връчителя като този отказ не засяга редовността на връчването.

(4) Връчването по телефона или телефакса се удостоверява писмено от секретаря на Арбитражния съд, който, го е извършил. Връчването на електронен адрес се удос­товерява с копие от електронния запис за това.

(5) Документите по предходната алинея могат да бъдат връчени лично на страната или на неин представител, включително и от другата страна, лично или чрез пред­ставител. Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме срещу подпис със задълже­ние да го предаде на адресата. При връчване на търговец или юридическо лице лицето, което се е съгласило да получи съобщението трябва да е работник или служител на адресата. С получаване на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата.

(6) Когато страната има адвокат, упълномощен по делото, връчването може да ста­не в кантората на адвоката или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да стане на сътрудник на адвоката в неговата кантора. При връчването се удостоверява името и качеството на получателя. Адвокатът не може да откаже получаване на съобщение за своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното или отказ от пълномощие, които са съобщени на абритражния съд. При отказ на адвоката да получи съобщението това се удостоверява с подписа на връчителя и направеният отказ не засяга редовността на връчването.

Получаване на документите

Чл. 25. (1) Страната, която е променила за постоянно или временно адреса, който е съобщила по делото или на който е била веднъж призована, е длъжна да уведоми АС при БСК за новия си адрес. Същото задължение имат и лицето посочено за съдебен адрес, законният представител и попечителят. Задължението се вписва в призовката.

(2) При неизпълнение на това задължение, призовката се прилага към делото и се смята за връчена.

(3) Търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призо­вават на последния посочен в регистъра адрес.

(4) „Когато на последния посочен в съответния регистър адрес, връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери никой, който да е съгласен да получи съ­общението, той залепва уведомление на входната врата или на пощенската кутия. Когато има достъп до пощенската кутия освен залепеното уведомление екземпляр от уведомлението се пуска и в кутията. В уведомлението се посочва, че съответ­ните книжа по делото се намират в седалището на арбитражния съд и ответникът може да ги получи в седмодневен срок в посоченото работно време. Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му.“

(5.) „Когато на последния посочен в регистъра адрес на търговеца или юридическото лице, връчителят не намери никой при две последователни посещения в рамките на един месец и се установи, че ответникът продължително време не използва посочения адрес, и чрез посочените телефони и факс, ако има такива, не може да се извърши връчване, арбитражният съд разпорежда съобщенията да се приложат към делото и да се смятат за редовно връчени.“

чл.25 а: „Връчване на документи в чужбина“

(1.) „Връчването на съобщения и документи на страна с местожителство или седали­ще в чужбина се извършва по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Разходите за връчване чрез куриерска служба се поемат от страната, която е поискала връчването.

Връчването, отказът от приемане или обстоятелството, че адресатът не е намерен на адреса, се удостоверява с обратна разписка. Адресат, който в продължение на един месец два пъти не може да бъде намерен на посочения адрес се смята за редовно призван, ако страната, поискала връчването, удостовери със справка адресната регистрация, седалището или адреса на управление на адресата“.

(2.) „Документът, подлежащ на връчване може да е придружен с превод на езика, който адресата разбира по искане на страната, поискала връчването и на нейни разноски.“

Начало на сроковете

Чл. 26. Сроковете за процесуални действия на страните започват да текат от деня, следващ получаването на съобщението. Ако последният ден на срока изтича в нерабо­тен ден, срокът изтича в края на първия работен ден.

Състав на решаващия орган

Чл. 27. (1) АС при БСК разглежда и решава възложените му спорове чрез решаващия орган, който може да се състои от един или от трима арбитри.

(2) Ако решаващият орган е от трима арбитри, всяка от страните избира по един ар­битър и негов заместник (резервен арбитър), а двамата избрани арбитри избират председател на решаващия състав в 7-дневен срок.

(3) Когато съдът разглежда и решава спор по интелектуална собственост, избраните за арбитри, които страните посочват, могат да бъдат от списъка на експертите. Арбитър-експертите избират председател, който е от списъка на арбитрите.

(4) Страните по спора могат да се съгласят делото да бъде разгледано и решено от един арбитър от списъка на арбитрите, който двете страни определят по взаимно съгласие или предоставят това на председателя на съда. В този случай се избира или назначава и заместник-арбитър, който също е от списъка на арбитрите.

(5) В случай, че преди началото на арбитражното производство е проведено безуспеш­но посредничество, страните могат да се споразумеят посредникът да участва в решаващия състав. В този случай те се споразумяват и за другите двама арбитри и кой да председателства състава. Ако не постигнат споразумение за това, правото да определи състава принадлежи на председателя на съда, който в случая е огра­ничен от списъка на арбитрите.

(6) Ако страните или някоя от тях не посочи арбитър или избраните за арбитри не посочат председател на състава, правото за определянето им принадлежи на пред­седателя на съда.

Заместване на арбитър

Чл. 28. (1) Ако избраният или назначеният за арбитър не приеме избора или назначението, или е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, той се замества от посо­чения резервен арбитър. Заместникът продължава делото до окончателното му приключване.

(2) Ако заместникът е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, страната, която го е посочила трябва да посочи друг за арбитър и негов заместник.

 

Съгласие за арбитриране

Чл. 29. (1) Посоченият за арбитър с изявлението си за арбитриране подава декларация, че не са налице обстоятелства, които могат да породят съмнения за неговата безпри­страстност.

 (2) Всяка от страните в спора може да направи отвод на арбитър и на председателя на решаващия състав, ако съществуват данни, че те са заинтересувани от изхода на делото.

Процедура за отвода

Чл. 30. (1) Искането за отвод се прави пред решаващия състав, като се посочат основанията за отвода.

(2) Ако арбитърът не се отведе, по отвода се произнася председателят на съда. В слу­чай на направен отвод, ако той не бъде уважен, страната която го е направила, може в 30-дневен срок от уведомяването й за това, да поиска от Софийски градски съд да се произнесе по него. Решението на съда е окончателно. До произнасянето на съда, АС при БСК спира арбитражното производство.

(3) В случай на осъществен отвод, новият арбитър или председателят на решаващия състав се избира или назначава по реда на чл. 27.

Отвод на вещо лице или преводач

Чл. 31. На основанията, посочени в чл. 29, всяка от страните по спора може да направи отвод на вещо лице или преводач. Отводът се прави пред решаващия състав, който се произнася окончателно по отвода.

Подготовка за разглеждане на делото

Чл. 32. (1) Решаващият състав се запознава предварително с делото и взема мерки за изясня­ване на обстоятелствата по него и попълването му с доказателства. За целта дело­то може да бъде внесено в подготвително заседание без призоваване на страните.

(2) Решаващият състав може да разпорежда на секретаря на съда да извърши опре­делени действия по подготовката на делото за разглеждане. Секретарят призовава страните, свидетелите, вещите лица и преводачите за датата на разглеждане на делото, определена от председателя на решаващия състав.

Място на провеждане на заседанията

Чл. 33. (1) Заседанията на АС при БСК се провеждат в неговото седалище и адрес.

(2) По молба на страните, решаващият орган може да провежда заседанията си и на друго място. В този случай разноските се авансират от страната, която е поискала заседанието да е извън седалището на съда.

Призоваване на заседание

Чл. 34. (1) Страните по делото се поканват на заседанието на съда с призовки, които трябва да бъдат получени от тях най-малко 2 седмици преди заседанието. В призовката се отбелязва номера на делото, страните по него, мястото и времето за провеждане на заседанието. В случай, че в делото участва страна, чието местожителство или седалище е извън България, срокът за призоваване се удвоява.

 (2) На страните не се изпращат призовки, ако са присъствали на предишно заседание на съда, на което делото е било насрочено за следващо заседание.

(3) Със съгласие на страните, срокът по ал. 1 може да бъде намален.

Превод

Чл. 35. Когато в заседанието участва страна, която не владее български език, решаващият състав назначава преводач, ако това е поискано. Възнаграждението на преводача е за сметка на страната, която го е поискала, независимо от изхода на делото.

Разглеждане на делото

Чл. 36. (1) Делото се разглежда в едно или повече заседания, на което страните могат да участват лично или чрез представители. Отсъствието от заседание на редовно при­зована страна не е пречка за провеждането му.

(2) На заседанията на съда не се допуска присъствието на трети лица, освен ако е на­лице изрично съгласие на страните за това.

(3) По съгласие на страните, делото може да се разгледа и реши в закрито заседание, въз основа на представените по делото доказателства.

(4) Делото може да се разгледа и реши в закрито заседание, ако ответникът в отговора си на исковата молба признава иска.

Когато ответникът признае иска в арбитражно заседание, по искане на ищеца ре­шаващият състав прекратява съдебното дирене и постановява решение съобразно признанието. Арбитражният състав не може да постанови решение при признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или е признато право с което страната не може да се разпорежда

Спогодба

Чл. 37. (1) След откриване на първото заседание решаващият състав прави предложение на страните да приключат делото със спогодба.

(2) Решаващият състав може да прави предложение за спогодба по всяко време до постановяване на решението.

(3) Ако страните постигнат спогодба пред решаващия състав, тя се вписва в протокола на заседанието и се подписва от страните и от арбитъра или арбитрите.

(4) Страните могат да поискат спогодбата да бъде възпроизведена в арбитражното решение при уговорени от тях условия.

(5) При приключване на спора със спогодба по ал. 3, съдът възстановява половината от внесената арбитражна такса.

Доказателства

Чл. 38. (1) Всяка от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своя иск или направените възражения.

(2) Страните представят писмените доказателства в оригинал или заверени от тях ко­пия. Представените доказателства от едната страна се връчват своевременно и на другата.

(3) Решаващият състав преценява доказателствата по свое вътрешно убеждение.

Събиране на доказателства

Чл. 39. (1) Решаващият състав може да изисква от страните да представят други доказател­ства, както и да призовава свидетели, да назначава вещи лица или да изисква от трети лица удостоверения и други документи, ако това е необходимо за разкриване на истината по делото. За служебно събраните доказателства страните се уведомя­ват своевременно и им се дава възможност да вземат становище по тях, както и да представят насрещни доказателства.

(2) Когато по делото има назначено вещо лице, всяка от страните е длъжна да съ­действа на вещото лице за събиране на необходимите сведения, включително като осигурява достъп за проверка на документи, стоки или други вещи, когато това е необходимо за изготвяне на експертното заключение.

(3) След като представи заключението си, вещото лице участва в заседанието, за да отговори на въпросите на страните и даде допълнителни пояснения, ако такива се налагат. По съгласие на страните, съдът може да освободи вещото лице от задъл­жението да се яви на заседанието.

Съдействие на държавен съд

Чл. 40. (1) АС при БСК или заинтересуваната страна, с негово съгласие може да поиска от компетентния съд у нас или в чужбина да събере доказателства, необходими за делото.

(2) Ако страните не са уговорили друго, АС при БСК може, по искане на една от тях, да задължи другата страна да вземе подходящи мерки за обезпечаване правата на молителя. Обезпечителните мерки не могат да засягат трети лица. При допускане на тези мерки АС при БСК може да определи гаранция, която молителят да пред­стави.

Изменение на иска

Чл. 41. Ищецът може да измени предявения иск и без съгласие на ответника Решава­щият състав може да откаже да допусне изменението, само ако то би затруднило неоправдано защитата на ответника или своевременното решаване на делото. Тези правила се прилагат и за насрещния иск.

Участие на трети лица

Чл. 42. (1) Встъпване и привличане на трето лице в процеса е допустимо само със съгласието на страните по делото. Привличането на трето лице изисква и съгласи­ето на лицето, което се привлича. Съгласието на третото лице е необходимо и за предявяване на обратен иск срещу него.

(2) Привличането на трето лице е допустимо до изтичане на срока за отговор на ис­ковата молба. Съдът може да допусне и по-късното му привличане, ако страните по делото не се противопоставят и привличането му няма да забави неоправдано своевременното решаване на делото.

Спиране на производството

Чл. 43. (1) По молба на страните решаващият състав може да спре делото за определен срок, но не по-дълъг от шест месеца.

(2) Ако в седмодневен срок след изтичане на срока за спиране страните не поискат нов срок, или никоя от страните не поиска възобновяване на делото, то се прекратява с разпореждане на председателя на съда по доклад на решаващия състав.

Протокол

Чл. 44. (1) За арбитражното заседание се води протокол от секретар-стенограф от списъка на стенографите при съда. Той се подписва от председателя на състава и назна­чения за заседанието секретар след окончателното му изготвяне, което трябва да бъде в рамките на тридневен срок от заседанието. Копие от протокола се връчва на страните.

(2) По молба на страна в производството, протоколът може да бъде поправен или до­пълнен. Поправката или допълването на протокола става с определение на решава­щия състав. Копие от поправения или допълнен протокол се изпраща на страните. Всяка от страните може да направи възражение по извършената поправка или до­пълнение най-късно в следващото заседание, а ако делото е обявено за решаване - най-късно до изтичане на срока за произнасяне.

(3) По предложение на решаващия състав и със съгласие на страните, за отделно засе­дание или за всички заседания по делото, може да не се води протокол.

Приложим закон

Чл. 45. Ако страните по спора не са избрали приложимия закон или изборът на закон е недопустим, решаващият състав прилага закона според стълкновителните норми, които смята за приложими в случая.

Решение

Чл. 46. (1) Арбитражното производство завършва с постановяване на решение, когато няма пречки делото да се реши по същество. Съдът се произнася с решение и когато има признание или отказ от иска.

 (2) Когато страните поискат постигната от тях спогодба да бъде възпроизведена в ре­шението, то има силата на обикновено арбитражно решение.

Постановяване на решението

Чл. 47. (1) Когато съдът сметне, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, при­ключва устните състезания и пристъпва към постановяване на решение.

(2) Решението се взема от едноличния арбитър или с мнозинство на гласовете в за­крито заседание. Председателят гласува последен. Ако не може да се формира мнозинство, решението се постановява от председателя. Арбитърът, който не е съгласен с решението, отразява това обстоятелство при подписване на решението. Той може да приложи към решението, в седмичен срок след изготвянето му, осо­беното си мнение.

(3) Решението трябва да бъде мотивирано, освен ако възпроизвежда спогодба на стра­ните или ако те изразят съгласие, то да не съдържа мотиви. Мотивите се подписват от членовете на решаващия състав.

(4) Ако след приключване на устните състезания, но преди произнасяне на решението, се установи, че правото на защита на някоя от страните е било нарушено или че делото се нуждае от допълнително изясняване на обстоятелствата по него, реша­ващият състав възобновява разглеждането на делото с определение.

(5) Постановеното арбитражно решение е окончателно и слага край на спора, освен в случаите по чл. 50.

Съдържание на решението

Чл. 48. Решението трябва да съдържа:

1. наименованието на Арбитражния съд;

2. дата и място на постановяването му;

3. имената на председателя и на членовете на решаващия състав;

4. наименованието на страните и третите лица по делото;

5. предмета на спора и кратко изложение на обстоятелствата по делото;

6. мотиви;

7. диспозитив, включително и в тежест на кого са разноските;

8. подписи на председателя и членовете на решаващия състав;

Обявяване на решението

Чл. 49. (1) След подписването на решението от едноличния арбитър или поне от двама от чле­новете на решаващия състав, то се вписва в книгата за решенията и се съобщава на страните по делото.

(2) Преписи от решението се връчват на страните, само ако арбитражните разноски са били изцяло изплатени.

(3) Преписите се заверяват от секретаря на съда и печата на АС при БСК.

Поправки и тълкуване на решението

Чл. 50. (1) По искане на страна по спора или по свой почин, решаващият състав може да поправи явна фактическа грешка, допусната в решението. Страните трябва да се уведомят за исканата поправка.

(2) Всяка от страните, след като уведоми другата, може да поиска от решаващия със­тав тълкуване на решението, когато то е неясно.

(3) Искането за поправка или тълкуване може да бъде направено в рамките на едноме­сечен срок от получаването му.

(4) По поправката и тълкуването съдът може да даде възможност на страните да бъдат изслушани или да представят в определен от него срок писмени становища. Той се произнася по поправката или тълкуването в едноседмичен срок от искането, съответно от получаването на становищата на страните.

(5) Поправката на решението за арбитражните разноски става с определение при спаз­ване на изискванията на предходните алинеи.

(6) Поправката и тълкуването стават неразделна част от първоначалното решение.

Допълнително решение

Чл. 51. (1) Решаващият състав по искане на страните може да постанови допълнително ре­шение по претенции, по които е пропуснал да се произнесе. Страната, която иска допълването, трябва да уведоми другата страна за направеното искане. Когато искането е основателно, решаващият състав постановява допълнително решение при съответно спазване на разпоредбата на чл. 50, ал. 4.

(2) Допълнителното решение става неразделна част от първоначалното решение.

Изпълнение на решението

Чл. 52. (1) Арбитражното решение е окончателно и задължително за страните. То се изпъл­нява доброволно.

(2) При липса на доброволно изпълнение, арбитражното решение се изпълнява по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Завършване на производството с определение

Чл. 53. (1) Ако по делото не може да се постанови решение, арбитражното производство се прекратява с определение.

(2) Определение за прекратяване на производството се постановява:

1. при оттегляне на иска;

2. при спогодба по чл. 37, ал. 3;

3. при липса на предпоставки, необходими за решаване на делото по същество или когато поради бездействие на ищеца делото остане без движение в течение на повече от 6 месеца.

Арбитражни такси и разноски

Чл. 54. (1) Страните по делото дължат арбитражни такси и разноски, установени от секретаря на съда или от решаващия състав, въз основа на тарифата за дължимите арби­тражни такси и разноски по спорове пред АС при БСК.

(2) Секретарят на съда или решаващият състав указват на страната, която иска да бъ­дат събрани доказателства, да внесе депозит за разноски за събиране на исканите доказателства.

(3) Действия, за които не е внесен депозит, не се извършват.

(4) Възнагражденията на секретар-стенографа, вещите лица, преводачите и свидете­лите, както техните пътни и дневни разноски, се определят от решаващия състав.

Клауза за арбитраж

Чл. 55. (1) Всички спорове, породени от настоящия договор или които се отнасят до него, ще бъдат решавани от АС при БСК, съобразно неговия правилник.

(2) В случай, когато закон или договор предвиждат, АС при БСК решава и спорове за попълване на празноти или приспособяване на договора към нововъзникнали обстоятелства.

(3) Към клаузата за арбитраж страните могат да включат уговорки за приложимия закон, броя на арбитрите, езика на заседанията и др.

IV. ПРАВИЛА ЗА АРБИТРАЖ AD HOC

Чл. 56. За арбитраж ad hoc се прилагат съответно правилата за институционалния ар­битраж, освен ако страните не се споразумеят за други правила на разглеждане на спора.

Настоящият Правилник е утвърден на заседание на УС на БСК с протокол № 12 от 15.12.1998 г. и влиза в сила от 4 януари 1999 г.

Настоящият Правилник е изработен на основата на Закона за международния търговски арбитраж (Обн. ДВ, бр. 60 от 1988 г., изм. и доп. ДВ, бр. 93 от 1993 г.). Ползва­ни са Правилата за посредничество и арбитраж на Световната организация за интелектуална собственост и Правилата за арбитраж на Американската арбитражна асоциация.

Правилникът е актуализиран с решение на Арбитражната колегия взето на 06.03.2001 г., което е утвърдено на заседание на УС на БСК проведено на 14.06.2001г., протокол № 19 и влиза в сила от деня на утвърждаване.

Последна  актуализация   18.07. 2013 г.


 

Т А Р И Ф А

ЗА ДЪЛЖИМИТЕ АРБИТРАЖНИ ТАКСИ И РАЗНОСКИ

ПО ВЪТРЕШНИ, МЕЖДУНАРОДНИ И AD HOC ДЕЛА

§ 1. Арбитражна такса е сумата, която се събира по всеки спор, приет за разглеждане, за покриване на издръжката на АС при БСК, включително и възнагражденията на посредниците и арбитрите.

§ 2. Разноски за производството по дело на АС при БСК са разноските, които той прави във връзка със събирането на доказателства, за заседания извън адреса на АС при БСК, за свидетели и вещи лица и за други действия, необходими за разглеждането и разрешаването на споровете.

§ 3. Разноски на страните са разноските, които те правят за защитата си пред АС при БСК.

§ 4. ( 1) За всяка подадена молба за посредничество или искова молба, независимо от цената на интереса или на иска, се внася административна такса в размер на 100 лв., която не подлежи на връщане.

(2) Ако в процеса на арбитражното производство, бъдат направени административни разходи надвишаващи внесената такса от 100 лв. , то с Определение на Председа­теля на АС и ли решаващия състав, съответната страна заплаща разликата.

§ 5. (1) АС при БСК събира арбитражна такса, която се определя в зависимост от цената на иска, респективно, цената на интереса при посредничество, както следва:

а/ цена на иска до 10 000 лв. - арбитражна такса в размер на 900 лв.

б/ цена на иска от 10 001 до 50 000 лв.- арбитражната такса, дължима върху цената до 10 000 плюс 3% за разликата над тази сума;

в/ цена на иска от 50 001 до 100 000 лв. - арбитражната такса, дължима

върху цената до 50 000 плюс 2,5% за разликата над тази сума;

г/ цена на иска от 100 001 до 1 000 000 лв. - арбитражната такса, дължима върху цената до 100 000 лв. плюс 2% за разликата над тази сума;

д/ цена на иска над 1 000 001 лв. - арбитражната такса дължима върху 1 000 000 лв. плюс 1,5% за разликата над тази сума.

(2) При арбитраж “ад хок”, когато цената на иска е над 1 000 000 лева, арбитражната такса се определя за всеки един конкретен случай в намален размер по решение на Президиума на АС, съобразно обичая и практиката.

(3) При намаление цената на иска, внесената арбитражна такса не се връща.

 (4) При увеличаване цената на иска се внася допълнителна арбитражна такса. Нейният размер представлява разликата между внесената такса и тази, която се дължи вър­ху цената на иска след увеличението.

§ 6. (1) АС при БСК събира такса за посредничество, която се определя по следния начин:

а/ При подаване на искане за започване на производство по посредничество моли­телят внася 900 лв.

б/ За всяка следваща сесия или индивидуална среща със страна по спора се внасят по 100 лв. от заинтересуваната страна.

(2) При успешно приключване на посредничеството със споразумение, окончателната такса се определя на базата на материалния интерес и се равнява на 1/2 от арби­тражната такса.

(3) При успешно приключване на процедурата председателят на АС при БСК има право да определя и по-висока такса в рамките на предвидената за арбитражното произ­водство.

(4) Направените при посредничеството разноски се понасят от страните според дого­вореното в споразумението.

§ 7. При неоценяеми искове арбитражната такса и таксата за посредничество се опре­деля от председателя на съда в размер не по-малко от 900 лв.

§ 8. Чуждестранните физически или юридически лица плащат дължимите такси в лева, като се прилага централният курс на съответната валута, определен от БНБ към датата на предявяване на иска, независимо в каква валута е бил предявен ис­кът.

§ 9. Арбитражната такса се предплаща.

§10. Никакви действия не се извършват, ако ищецът, съответно молителят, не внесе административната такса по § 4.

§11. Арбитражната такса се намалява с 50%, ако делото се разглежда от един арбитър, но без случаите на §5, ал.1, т.а и по §7, когато се дължи минимална такса.

§ 12. При прекратяване на делото на ищеца се връща:

а/ 75% от внесената арбитражна такса, ако прекратяването е станало, преди реша­ващият орган да е извършил процесуални действия по делото;

б/ 50% от внесената арбитражна такса, ако прекратяването е станало, след като решаващият орган е извършил процесуални действия;

в/ предходните разпоредби не се прилагат, ако арбитражната такса е в минималния й размер от 900 лв.

§ 13. Определението за връщане на част от арбитражната такса се постановява от реша­ващия състав, а когато той не е образуван, от председателя на АС при БСК. Молба­та за връщане на таксата следва да бъде подадена в срок до 1 година от датата на постановяване на определението.

§ 14. По отношение на насрещния иск се прилагат същите правила за арбитражна такса, както и за основния иск.

§ 15. Ако преди започване на арбитражното производство страните са участвали в про­изводство по посредничество пред същия съд, платената такса за посредничество се приспада от дължимата арбитражна такса.

§ 16. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

(2) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

(3) Ответникът има право на направените разноски и при прекратяване на делото.

(4) При спогодба разноските остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

§ 17. Страната, в чиято полза е постановено решението, може да иска да й се присъдят разходите, които тя е направила за своята защита. Тези разходи трябва да бъдат доказани. Ако те са прекомерно големи, съдът може да ги намали. Дължимите ар­битражни такси се внасят по сметка на Българска стопанска камара - Арбитражен съд, в български лева на адрес:

Юнионбанк АД - клон Средец, офис ул. “Алабин”

IBAN - BG30CBUN 9195 1000008461

BIC – CBUNBGSF

Настоящата тарифа за дължимите арбитражни такси и разноски по спорове пред АС при БСК е утвърдена от УС на БСК с протокол № 12 от 15.12.1998 г. и е в сила от 4.01.1999 г.

Актуализация на тарифата за дължимите арбитражни такси и промени в списъка на Арбитражната колегия са извършени с решение на Арбитражната колегия от 25.06.2008 г., утвърдено от Управителния съвет на БСК с протокол № 5 на заседание, проведено на 07.07.2008

Последна актуализация май месец 2013 г.


„Сложно е да се определи нищожността и незначителността на нещата, да се даде правило за човешките задължения,
защото понякога неподдаващи се на предписания външни влияния,
странични хора, обстоятелства, случайности, неотменими изисквания на самата обстановка
господстват, царуват над тези задължения, управляват ги като кормчия кораб,
правят ги ту обясними, ту необясними, ту определими, ту неопределими..”
Теофраст